История на града

Предишната тема Следващата тема Go down

История на града

Писане by Audi A6 on Съб Авг 24, 2013 4:43 pm

Имена на града:
Тракийско време – Берое
Римско време - Августа траяна
Средновековие - Иринополис,Боруй,Верея
Турско робство - Ески Загра,Железник
След освобождението - Стара Загора.

Античност
Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е.Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа.

Смята се, че в района на днешния Стара Загора е основано селище от траките под името Берое. Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на 4 в. пр. н. е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал. Среща се от гръцки автори от древността и средновековието като Βερόη (произнася се Верои) или Βέροια (Верия). Същото име са носили и други градове, някои от които съществуват и до днес, като Верия в Гърция и Бейрут - столицата на Ливан.

В средата на 1 век градът е присъединен към Римската империя и става част от провинция Тракия. През 106 година император Траян дава на града права за самоуправление и го кръщава на свое име Августа Траяна (Augusta Trajana), като през следващите години той се превръща във важен икономически, административен и културен център. По времето на император Марк Аврелий (161-180) са построени градски стени, ограждащи площ около 50 ha, и терми, изграден е форум. Между 1 и 3 век градът сече собствени бронзови монети.

Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на готите през 3-4 век, но в началото на 4 век е наново укрепена и става център на провинция Тракия. От този период са открити останки на християнски църкви. През 5 век градът е засегнат от походите на хуните, при които е разрушен епископският дворец.

Средновековие
Областта, наречена от българите Загора с център Берое е присъединена по мирен път към България през 705 г. след като Тервел с голяма войска оказва помощ на византийския император Юстиниан II да си възвърне престола. През 716 г. чрез междудържавен договор Загора е разширена на запад с района на дн. с. Ябълково,Хасковско заедно със стратегическата височина Милеоне (дн. Хисар), с което се установява контрол над Via Militaris. През 717 година кесарят Тервел оказва нова помощ на империята с голяма армия и разбива 30 хилядна арабска армия, обсаждаща Константинопол. След това град Берое няколкократно преминава ту към Византия, ту към България.

През 784 г. градът е във владение на Византия, защото византийската императрица Ирина посещава града и ремонтира крепостните стени, като му дава своето име - Иринополис, което се задържа за кратко. През 812 г. градът е отново български, след като Крум установява тук част от своята войска под предводителството на ичиргу боилата Цук. През 816 г. Омуртаг обгражда от юг областта Загора с вал, проточен от дн. Бургазки залив до град Симеоновград на р. Марица. До 860 г. град Берое е български и през този период неговото население вече е преобладаващо българско. За няколко години византийците отнемат областта Загора, но по време на покръстването на княз Борис в 864 г. областта Загора и град Берое са върнати на България. В хрониките за връщането на областта са посочени и нейните граници - от Сидера (Железни врата, Демир хан, дн. Змеевски проход) до Дебелт. Има убедителни данни, че княз Борис се е покръстил в град Берое, на върха Аязмото, възползвайки се от обстоятелството, че градът е стар византийски епископски център и в този момент е в български ръце.

От покръстването на Борис до края на X в. градът е в български ръце и придобива изцяло български характер. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от прабългарската дума 'бору' - крепост).

След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.

Под османска власт
През 1372 година османските турци, водени от лала Шахин завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. {{източник|. Най-голямата битка е станала на върха Българско кале, на 5 км западно от града. Османците, знаейки за старата история на града като център на областта Загора го назовават Загр-и Атик (атик - древен по арабски)— Древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Загра (ески - стар по турски) — Стара Загора. Според Евлия Челеби през 17-ти век в Стара Загора има 3000 къщи, около 760 пътища и 14 махали. По това време е имало 5 джамии: Алипаша, Текке, Налбей, Ноктаджъ и Хамзабей. Имало е още 1 медресе, 42 училища, 5 хамама (с имена: Аладжа, Паша, Йени, Чифте и Киучук хамам),1 безистен и 855 дуккана.

През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението поради голямата будност и настойчивост на старозагорци(почти всички български градове и села с турски имена са преименувани едва през 1934 година). През 1854 година старозагорският български елит взема решение градът да се прекръсти на Железник, което име идва от старото название на Змеевския проход - Железни врата (Сидера по гръцки и Демир капу по турски). На 3 км източно от града се намира връх със стара крепост, известна като Римското кале, по турски - Демир хан, Демир капу - "желязна врата". От тук идва името на най-старата улица в града - Железни врата, която е водела право към прохода. Но това име не се налага задълго и през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора.

Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Заара е един от най-населените с българи градове в Румелия.

През 1841 година в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 година се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил и Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наречена „Българският славей“.

През 1875 година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители[7] и заедно с Русе (26 163 жители[8] през 1880 година) са най-големите градове на територията на днешна България. В останалите български земи още 4 града са около и над 25 000 - Солун, Одрин, Битоля и Скопие.

Старозагорското клане
След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченции войските на ген. Гурко с петкратно превъзхождащия ги противник освободителните войски се оттеглят и укрепяват на връх Свети Никола, a турците завземат града и го подлагат на пълно унищожение.

На 19, 20 и 21 юли 1877 г. 48 000 редовна турска армия, водена от Сюлейман паша превзема града и го запалва.

Поради историческите превратности, града (Берое, Боруй, Стара Загора) е многократно подлаган на пълно разрушение и опустошение от различни нашественици: в 619 г. при нападение на славяни и авари; в 1190 г от войските на на III-я кръстоносен поход; в началото на XIV-ти век от татарска орда; в 1364 г. от войската на османо-турския завоевател Лала Шахин; през юли 1877 г. от войските на Сюлейман паша. Въпреки това, градът се възстановява и разраства, може би защото неговото население тачи своя многовековен покровител Св. Теодор Тирон, на името на когото е наречено древното Аязмо над града.

Част от Източна Румелия
Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново за да устои на прищевките на времето. За тази цел през 1878 година в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, характерна за днешна Стара Загора. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването на града. В България единственият друг град с такъв устройствен план е Нова Загора, който също е изгорен от турците. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света — Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.

При първото преброяване след освобождението на Източна Румелия през 1884 година Стара Загора има едва 15 288 души население (поради опожаряването и избиването на половината му население от турците през Освободителната война), като градът от най-голям пропада едва до 7-мо място по големина в освободените български земи след Сливен — 20 000 души население.

След Съединението, Балкански и Световни войни
В следващите няколко години Стара Загора отново изпреварва Сливен, а през 1901 година и Шумен, който след напускането на голяма част от турците е в застой на населението си чак до 1934 година. От 1901 до 1913 година Стара Загора със своите 27 000 души заема 5-то място по големина след София, Пловдив, Варна и Русе. През 1926 Стара Загора е изпреварена от Бургас - град, който нараства бързо поради стратегическото си място и поради големия брой бежанци, прокудени от турците от Одринска Тракия, заселили се в него след Междусъюзническата война. За кратко Стара Загора е изпреварвана от Плевен (1946–1956) и Перник (1956–1959).
През 1934 година населението на Стара Загора се увеличава до 29 825 души.

След Втората световна война
След Втората световна война
През 1946 година населението на града е 38 325 души.[9] През 1956 година Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. — 87 000. През 1968 Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове - стохилядниците. На преброяването през 1975 година населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 година населението достига 162 768.





avatar
Audi A6
Admin

Брой мнения : 28
Join date : 22.08.2013
Местожителство : Стара Загора

Вижте профила на потребителя http://gtstz.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите